Deuteronomy 2

1Т огава се обърнахме и тръгнахме по пустинята към Червено море, както ми бе говорил Господ, и много време ходихме около планина Сеир.

2 И Господ ми рече, думайки:

3 ^a доста сте ходили около тая планина, обърнете се към север.

4 ^b Дай заповед на народа и кажи: ще минавате пределите на вашите братя, синовете Исавови, които живеят на Сеир, и те ще се изплашат от вас, но пазете се

5 ^c да не почвате с тях война, понеже Аз няма да ви дам от земята им ни една стъпка, защото Сеир планина дадох на Исава да я владее.

6 Храна купувайте от тях със сребро и яжте; и вода купувайте от тях със сребро и пийте;

7 ^d защото Господ, Бог твой, те благослови във всяко дело на твоите ръце, за к риляше те, до к ле пътуваше ти по тая вели к а (и страшна) пустиня; ето, четирийсет години Господ, Бог твой, е с тебе; ти от нищо не се лишаваше.

8 ^e И минахме по к рай нашите братя, синовете Исавови, к оито живеят на Сеир, пътем по равнината, от Елат и Ецион-Гавер, и завихме та отминахме към пустиня Моав.

9 ^f И рече ми Господ: не враждувай с моавци, нито почвай с тях война; защото Аз няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже Аз дадох на Лотовите синове да владеят.

10 ^g По-преди там живееха емими, народ голям, многоброен и едър като енаковци,

11 и се смятаха между рефаими за енаковци; моавци пък ги наричат емими;

12 ^h а на Сеир живееха по-напред хорейци; но синовете Исавови ги изгониха и ги изтребиха отпреде си и се заселиха вместо тях, – тъй, както постъпи Израил със земята на своето наследие, която им бе дал Господ.

13 ⁱ И тъй, станете и преминете долина Заред. И ние преминахме долина Заред.

14 ^j Откак отидохме в Кадес-Варни и преминахме долина Заред, минаха трийсет и осем години, и между нас в стана изгинаха всички мъже, годни за война, според както им се бе клел Господ (Бог) ;

15 пък и ръката Господня беше против тях, като ги изтребваше от стана докато всички измряха.

16 А когато изгинаха всички мъже годни за война, и измряха между народа,

17 Господ ми каза, думайки:

18 ти минаваш сега покрай пределите Моавски, покрай Ар,

19 ^k и си се приближил до амонитци; не враждувай с тях, нито почвай с тях война, защото Аз няма да ти дам нищо от земята на Амоновите синове да владееш, понеже я дадох на Лотовите синове да я владеят;

20 тя се смяташе за земя на рефаими: по-преди живееха на нея рефаими; амонитци пък ги наричат замзумими;

21 ^l те бяха народ голям, многоброен и едър като енаковци, и Господ ги изтреби пред лицето им, и амонитци ги изгониха и се заселиха на мястото им,

22 както Той направи за синовете Исавови, които живеят на Сеир, като изтреби отпреде им хорейци, и те ги изгониха, и се заселиха на мястото им и живеят доднес;

23 ^m и авейци, които живееха в селата до сама Газа, кафторимци, които бяха излезли от Кафтор, изтребиха и се заселиха на мястото им.

24 Станете, тръгнете и преминете поток Арнон; ето, предавам в ръката ти Сихона, цар есевонски, амореец, и неговата земя; почвай да я завладяваш и воювай с него;

25 ⁿ от днес Аз ще почна да разпръсвам страх и ужас пред тебе върху народите под цялото небе; ония, които чуят за тебе, ще се разтреперят и в ужас ще дойдат от тебе.

26 ^o И пратих пратеници от пустиня Кедемот при есевонския цар Сихона, с мирни думи, за да кажат:

27 позволи ми да мина през твоята земя; ще вървя по пътя, няма да се отбия ни надясно, ни наляво;

28 ^p храна ми продавай със сребро, и аз ще ям, и вода за пиене ми давай със сребро, и аз ще пия, само с нозете си ще мина –

29 тъй, както ми направиха синовете Исавови, които живеят на Сеир, и моавци, които живеят в Ар, докато не мина през Иордан в земята, която Господ, Бог наш, ни дава.

30 ^q Но есевонският цар Сихон не склони да ни позволи да минем през земята му, защото Господ, Бог твой, ожесточи духа му и направи сърцето му упорито, за да го предаде в ръката ти, както това се види сега.

31 ^r И рече ми Господ: ето, Аз почвам да ти предавам Сихона (царя есевонски, аморееца,) и земята му; начевай да завладяваш земята му.

32 И Сихон (цар есевонски) с целия си народ излезе срещу нас на бой при Яац;

33 ^s и го предаде Господ, Бог наш (в ръцете ни) , и ние разбихме него, синовете му и целия му народ;

34 ^t тогава превзехме всичките му градове, предадохме на заклятие всички градове, мъже, жени и деца, не оставихме никого жив;

35 само добитъка им взехме и плячката от градовете, които превзехме.

36 ^u От Ароир, който е на брега на поток Арнон, и от града, който е в долината, до (планина) Галаад, нямаше град, непристъпен за нас: всичко предаде Господ, Бог наш (в ръцете ни) .

37 Само до земята на амонитци не си се доближил, нито до местата, близки до поток Иавок, нито до градовете, (които са) по планината, нито до всичко, за което не (ни) е заповядал Господ, Бог наш.